Отпушване на канали – размери на каналите

Posted on март 26th, 2012 by

За улеснение при пресмятането на размера на тръбите, когато то се налага за един канализационен участък за фекални и подземни води е прието да се определи на основата на притока на дъждовна вода в съотношение към числото деветдесет и пет, което представлява съпоставка между притока от дъждовна и битова вода, примесена с подпочвената /ако има такава/. По този начин се съкращава голяма част от пресмятанията за различните обособени теренни норми за отпадните канални води, което от своя страна може да доведе до неточности при тези изчисления. При такива случаи е добре, изчисления да са на една основа, като се поставят в съотношение с профил, наклон, отпушване на канали, шахти и др.

Промишлените отпадни води не се включват в такива случаи, но е лесно да се разбере, че всички зауствания могат на отделните предприятия, да се приемат като основен приток от едно промишлено учреждение или от по-голяма постройка или комбинат. Задачата при определяне размера на каналите е да се приеме онази форма /профил/, който ще е най-целесъобразен, най-икономичен, най-пълноценен за канализацията като цяло при изграждането й, и за периода на поддръжка и експлоатация на канализирания участък, като в поддръжката се включи почистване на шахти и отпушване на канали. Като обобщение на казаното, е ясно че канализацията представлява едно сложно водно съоръжение и определяне на размера на каналите, тяхната дълбочина на полагане, дебита който ще преминава, профила на тръбите и наклоните са от съществено значение при изграждането й.

Но при канализирането на определена местност, условията са различни то и изброените по-горе особености трябва също да се променят според условията. На много места профилите на каналите се променят, като се преминава към по големи размери тръби, но това трябва да става само в ревизионни шахти, за да може наслоилите се отпадъци да бъдат почистване и отпушване на канали да е удобно, особенно за по дълги канали. От значение са и трасетата на каналите, дали са в прави участъци и има ли на чупките /когато се налага да се завива/, ревизионни шахти и на какви разстояния са изградени, за да функционира правилно мрежата и лесно да бъде обслужвана.

Posted in Отпушване на канали | Tagged | 2 Comments



Водопроводчик – обем на бойлер

Posted on март 23rd, 2012 by

Бойлерът се пълни със студена вода в долния край, а топлата вода се източва от най-високата му точка, където се събира. Опитен водопроводчик монтира бойлери в София, и извежда изводи за топла и студена вода, монтира кранове и т.н..
При изпразване на водата от уличната мрежа водата от бойлера се връща обратно по водовливната тръба в уличната мрежа (ако има отворен водочерпен кран, през който да влиза въздух в бойлера). В такъв случай жилището остава без вода, освен това при горене на печката серпентината може да се повреди. За да се запази водата в бойлера, на водовливната тръба се поставя обратна клапа. При това положение, ако печката /бойлера/ гори, а топлата вода не се черпи, от слабото разширяване на водата налягането в бойлера се увеличава и той може да се пукне. За да не се случи това, на него или на мрежата за топла вода над някой санитарен прибор се поставя пружинен предпазител или водочерпен кран-предпазител.

Поставянето на обратна клапа и предпазител се избягва, като водовливната тръба (за студена вода) се вкарва в най-високата точка на бойлера и краят й достига почти най-ниската точка на бойлера. На същата тръба към най-високата точка на бойлера се прави отвор, при който водната струя се прекъсва, когато водата почне да се движи обратно към уличната мрежа/желателно присъствието на водопроводчик/. Опасност от увеличаване на напора в бойлера при загряване на водата (60—80°) при затворени кранове за топла вода няма, защото няма обратна клапа и напорът в бойлера се изравнява с напора в уличната мрежа. В такъв случай водомерът трябва да бъде от части, които не се повреждат от топла вода. Когато при загряване през циркулационната тръба и серпентината преминава всичката вода, казва се, че загряването е пряко. Ако в този случай водата има твърдост, по-голяма от 15 гр., в инсталацията се образува котлен камък и се явяват повреди. Затова прякото загряване на водата в бойлера се предотвратява посредством втора серпентина, монтирана в самия бойлер.

През серпентината преминава загрятата в печката вода, предава топлината си на студената вода в бойлера, след което отново се отправя към серпентината в печката и т. н. Този циркулационен кръг (двете серпентини и циркулационните тръби) е свързан с казанче с плувак — разширител за неутрализиране на напорите при температурните колебания на водата. По тези въпроси предлагаме консултация с водопроводчик.

Posted in Водопроводчик | Tagged | Leave a comment



Отпушване на канали – тръби, отвори

Posted on март 19th, 2012 by

Бетонните тръби са по-евтини от камениновите. При изнасяне на тръбните участъци вън от сградата, когато условията позволяват те да бъдат положени под пода на избата в сграда, трябва да се вземе под внимание, че изкопите и шахтите (заотпушване на канали и проверка) вън от сградата са по-дълбоки, отколкото в сградата и следователно ще се изразходват по-големи средства.

Преминаването през непроходими под партерни площи трябва да се избягва. Това обаче не винаги е възможно. Размерите на отворите при преминаване на хоризонталните клонове през основите на зидовете се приемат 30×30 см за тръби с диаметър 50 мм и 40×40 см за тръби с диаметри 100-150 мм. Те се оставят още при строителството, за да се избягнат след това допълнителните разходи за разкъртване.

Тръбни съединения през отвора не се допускат. Пространството между тръбата и зидарията се изпълва с мазна глина, размесена с асфалт (за да се получи по-добра еластичност) а вътрешната и външната страна се измазват с циментова замазка. По такъв начин основите на сградата и нейната вътрешност се предпазват от евентуално навлизане на дъждовна вода или вода от спукана водопроводна тръба през този отвор, както и се предпазва тръбата от счупване при слягането на пръстта.

Когато около сградата има подземна вода, за да не премине в сградата (особено ако преминаването на тръбата през зида е над пода на избата), добре е да се предвиди металически кожух (част от тръба с по-голям диаметър) със салник. Ако се наложи канализационен клон да преминава през насип, дъното на изкопа трябва да се заздрави. При подобно положение и агресивност на каналните води се предвижда обезателно каменинови тръби. За да се предпазят те от слягане и повреди, необходимо е да се укрепи целият тръбен участък и съоръженията за профилактика и отпушване на канали или да се постави в стоманена тръба. При проблеми с канализацията потърси http://отпушваненаканализация.com и решението ще дойде.
За да се избягнат задръстванията при замърсените канални води, добре е свързването на хоризонталните клонове да не става с двойни разклонители, а да се употребяват два единични разклонителя, през които да се вкарва уреда за отпушване на канали. Сградното канализационно отклонение съединява сградната мрежа с уличната или дворната мрежа.
Положението му до известна степен е определено с предварително поставения разклонител на уличната мрежа. Независимо от това то трябва да е насочено към сградата така, че общите разходи за направа на сградната канализационна система съобразно с нейните особености да са минимални.

Когато се извършва канализиране на комплекс от сгради в един парцел, местоположенията на сградните отклонения се избират с оглед на минимални капиталовложения за направа на канализационната система на целия комплекс.

Posted in Отпушване на канали | Tagged | Leave a comment



Отпушване на канали, дренажи, водно налягане, тръби

Posted on март 14th, 2012 by

Както за бетонните, така и за тухлените канали при наличие на подпочвена вода, преди полагане на основата им се поставя дренаж, който поема и отвежда подпочвената вода и позволява удобното изграждане на канала на сухо. На е посочено устройството (напречният разрез) на този дренаж.
При терен, състоящ се от влачещи пясъци и силно водоносен, какъвто обикновено се среща край големи реки със слаби наклони (като в гр. Пловдив, гр. Пазарджик), дренажът не може да бъде изпълнен, както са дадени примери в канализационната практиката . Тук изкопът на дъното на канала се прави по цялата му широчина и с 30—40 см по-дълбок, като предварително се забиват и шпунтови огради. Тази удълбочена част се изпълва цялата с дренажен чакъл, в който се поставят дренажните тръби (в един или два реда според количеството на подпочвените води). Над най-горния пласт от дребен чакъл се излива постен бетон (с цимент 80—100 кг/м3), дебел 8—10 см. Върху този пласт бетон се нареждат каналните тръби или се изграждат каналите на място в това число и изходите за отпушване на канали.
Шпунтовите огради не се изваждат от изкопа.
За правилно функциониране на дренажа се препоръчва дренажната вода да се влива колкото е възможно по-често в канализационната мрежа чрез заустване във всяка подходяща за това шахта. Най-удобни за тази цел са шахтите със спад. При смесената канализация това става още по-удобно и в преливниците.
Паралелно с построяването на канала трябва да се изграждат и ревизионните шахти, които позволяват удобното му изпитване на водно налягане.
Изпитване на положените канали на водно налягане за правилното им функциониране и действие /отпушване на канали, почистване на канали/.
След полагането им тръбите се засипват по средата с мека пръст на височина 20—30 см, като връзките се оставят свободни, за да могат да бъдат проверени.
Каналите се изпитват обикновено на водно налягане 3—4 м, т. е. толкова, колкото би се получило при запушване на канала до уличното платно. На е дадена схема за начина на изпитване на положен канализационен клон между две ревизионни шахти за отпушване на канали. Тръбите се напълват с вода чрез фунията в горната шахта. Тогава се минава по канала и се проверява дали някъде не пропуска. Местата с дефекти се отбелязват, след което каналът се изпразва и дефектите се поправят (обикновено чрез допълнително измазване с циментов разтвор). След това тръбите отново се напълват с вода и каналът се проверява наново. Това изпитване се повтаря, докато се получи напълно плътен канал.

Posted in Отпушване на канали | Tagged , | 2 Comments



Помпени съоръжения, решетки, дробилки и отпушване на канали

Posted on март 9th, 2012 by

Непосредствено пред събирателните резервоари се поставят решетки, които да задържат по-грубите плаващи отпадъци, за да не попаднат в помпите и с това да ги задръстят, повредят или запушат /нал. отпушване на канала на съоръжението/.
Задържаните отпадъци в решетката се събират на специална работна площадка, след което се компостират, заравят в земята на дълбочина най-малко 0,30 м или се разстилат на полетата за изсушаване на калта, като се покрият с пласт изгнила кал. Отцедилата се от тях вода се пуска в черпателния резервоар.
При модерно обзаведените канализационни помпени станции независимо от големината им отпадъчните материали, задържани от решетката, се изпращат чрез транспортни ленти до дробилката, разположена на специална работна площадка. След раздробяването им отпадъците се изсипват във вид на каша в канала пред решетката, като се внимава да не се запуши канализацията /може да се наложи почистване и отпушване на канали/. За наблюдение и удобство при работата около решетките и дробилките се оставя свободно място за проход от 0,70 м, а пред фронта на решетките не по-малко от 1,5 м. Всички движещи се части трябва да бъдат покрити с мрежи или решетки, като мярка за безопастност.
В помпените съоръжения с малка и средна производителност решетките заедно с дробилките се поставят обикновено в самия събирателен резервоар. При помпени станции с висока производителност решетките и дробилките се разполагат в отделни помещения непосредствено пред самия резервоар. Решетките се правят от кръгла стомана с диаметър от 12 до 18 мм или от плоска стомана с размери 10/40 мм, която може да бъде и специално профилирана. Те се поставят наклонени под ъгъл от 60 до 80 градуса, като големината на отворите зависи от вида на помпата и предназначението на самата помпена станция. Обикновено се приема, че разстоянието между прътите в решетката трябва да бъде по-малко от най-малкото разстояние между лопатките на работното колело на центрофугалната помпа.
Когато изпомпването на каналната вода става към пречиствателната станция, а особено при механично почиствани решетки, разстоянията се приемат от 15 до 20 мм. Скоростта на минаващата пред решетката вода не трябва да надминава 0,70—1,0 м/сек. Решетките се почистват ръчно с гребла или автоматично. Обикновено се приема при малки и средни помпени станции решетките да се почистват ръчно особено в началото при изграждането на канализацията. Препоръчва се почистването на решетките да бъде автоматизирано, когато количеството на задържаните от решетката отпадъци стигне дневно 0,5 метра кубични. Пред станцията или следния трябва да има изградено съоръжение за отпушване на канали и промиване на тръбния участък.

Posted in Отпушване на канали | Tagged , , | Leave a comment



Някои правила за канализация и отпушване на канали

Posted on март 5th, 2012 by

Числото на жителите се изчислява, по разработката на плана за градоустройство на населеното място и неговото бъдещо развитие. При недостиг на отчети, бройката се установява по приблизително изчисление. Дялът за увеличение на жителите се установява от няколко преброявания на населението в минал период. Може за тази цел да се изготви специална схема за прираста. Сбитостта на населението се определя на единица площ, като се взема предвид и принадлежащата инфраструктура.
Тази сбитост на населението е в рамките на петдесет до триста жители за единица площ. За централните райони сбитостта може да надхвърли хиляда човека за единица площ. Подлежащата площ за канализационна мрежа се разбива на отделни райони с почти близка по брой гъстота на населението и тип на строителство, определят се и районните инсталации за отпушване на канали, като се води отчет за тях. За всеки район се установяват приблизително обема на каналните води, както от битовите нужди, така и индустриалните, дъждовните и промишлените води. Като се определят на единица площ.
Правила за отводняване. Правилата за отводняване на остатъчните води се определя на база на един обитател за едно денонощие на изразходвана вода. На тази основа се определя правилото за отводняване и е основна база за цялата канализационна система. При определени условия след обстоен анализ, тази норма може да не се използва. На основание на механичните правила са установени всички канализационни и водопроводни норми. Порядъка на водоподаването, както и групирането на водата от каналите се установява по определен коефициент. Правилата за изграждане на оборудването за отпушване на канали и отстоянията един от друг.
Има и още едно отношение което трябва да се вземе предвид, това между най-високото потребление на вода и средното за едно денонощие при максимум потребление.
За населените места с жители над петстотин хиляди в колекторите, които обират фекалните води от големи площи се получава едно изравняване на водното количество и се получава равен отточен режим на каналите. Обръща се внимание и върху събирателните шахти за отпушване на канали, тяхното разположение по канализационната мрежа.

Posted in Отпушване на канали | Tagged , | Leave a comment