Главно основно правило за подреждане на канализационната мрежа е отпадъчните и атмосферните води да се отвеждат по най-късия път и да бъдат удобни за ревизиране и отпушване на канали за всички канални мрежи. Като се спазва този принцип, отделните клонове се прокарват по посока на наклона на улицата, стига само да не се явят някакви особени пречки, които да наложат отклонение от него. Общата схема на канализационната мрежа на едно населено място или промишленно предприятие се определя в зависимост от конфигурацията на терена, почвените условия, формата на селището в план, местоположението на пречиствателните съоръжения, възприетата канализационна система и пр. Изградените канали на терен с по-голям наклон, където и наклона на канализацията е по-голям, отпушване на канали е много рядко, освен ако няма нарушение на цялостта на каналната тръба.
Особенни условия, които трябва да се спазват при трасирането на мрежата, са следните:
– Системно изменение на скоростите от малки към големи от горните /началните/ към долните участъци на събирателите и каналите.
– Най-стръмните улици в населеното място да се предоставят за началните канали; за събирателите в съответните им участъци с увеличение на профила им да се подбират улици с по-малък наклон, като за главния събирател се използват улиците с най-малък наклон.
– Събирателите да не се предвиждат по улици със силно променлив наклон, а да се избират улици с постепенно намаляващ се наклон. Основни канализационни схеми са следните:
А) Перпендикулярна Б) Перпендикулярна пресечена В) Паралелена или ветрилна. Г) Зонна ДиЕ) Радиална /виж схемата/.
Перпендикулярна схема – събирателите на отделните райони се проектират приблизително перпендикулярно на приемателя с добра структура на шахти за отпушване на канали и тяхното почистване. Така те получават най-малката дължина. Тази схема се прилага в редки случаи главно при разделната система за късите канали за атмосферните води или за условно чистите производствени канални води.
Перпендикулярна пресечена схема – Подобна е на перпендикулярната, като прекараните перпендикулярно или малко косо към приемателя събирателите се вливат в един главен събирател успоредно на приемателя, по един за всеки бряг: този събирател отвежда каналните води до пречиствателната станция под населеното място. Възприема се, когато канализуемият терен има по-голям наклон към приемателя и по-малък по течението му и при необходимост каналните води да бъдат пречиствани. Подходящ е за смесената система с преливници. Обикновено единият от събирателите се присъединява към този от другия бряг /гравитационно чрез дюкер или чрез изпомпване/, за да се построи само една обща пречиствателна станция. При друг случай може да се проектират и две отделни пречиствателни станции /по една за всеки бряг/.
Паралелна, или ветрилна схема – Събирателите са паралелни или почти паралелни едни на други и на приемателя. Тя е удобна при много стръмен терен към приемателя. Тук се използват по рационално отделните събиратели. Не е удобна за смесената система с преливници, но и тук трябва да има ревизионни шахти за почистване и отпушване на канали на определени места и разстояния.
Зонна /районна/ схема – прилага се, когато поради конфигурацията на терена населеното място се разделя на зони /райони/ с отделни мрежи. За отделните зони могат да се предвиждат различни канализационни системи /например за високата – смесената, а за ниската – разделната.
Радиална схема – Населеното място се разделя на отделни сектори, като всеки един от тях има развита отделна канализационна мрежа със събирател отвеждащ каналните води радиално към периферията и към съответната пречиствателна станция. Прилага се главно за големи градове, застроени на равнинна местност или с по-високо разположена централна част. Много удобна е за бъдещето разширение на града, тъй като не се налага преустройство на съществуващия колектор. Обикновенно колекторите не се нуждаят от отпушване на канали предвид големината им, но задължително се почистват от наслоените утайки. Вместо един може да се наложи предвиждането на един или два главни колектора, които, ако е възможно, се отправят към една обща пречиствателна станция. В противен случай могат да се устроят отделни пречиствателни станции.