ВиК услуги София и почистване на канали

Дъждовната вода от водосточните канали се отвежда към главните хоризонтални щрангове на битовата канализация в сградата по най-целесъобразния и икономичен път, като се спазват същите изисквания, както при битовата канализация и мерките за предотвратяване на отпушване на канали. Хоризонталните клонове от водосточните тръби минават под пода на избата, тъй като това икономисва направата на изкоп, освен това се избягва разкопаване под тротоара, където има различни други инсталации (телефонна, електрическа, газова и др.).

При вкарването на дъждовните води в хоризонталната битова или производствена канализация в сутерена съществува опасност през време на дъжд евентуално да се запушат подови или други сифони, разположени в сутерена, и помещенията да се напълнят с дъждовна вода примесена с фекална. Затова при съществуване на подобна опасност, особено когато биха се нанесли големи щети на ниско разположените помещения (апаратури, складирани материали и др.), дъждовните води не се вкарват в сутерените, а се съединяват с битовата (промишлената) мрежа вън от сградата (изб. се отпушване на канали).
Хоризонталната (подземната) канализационна мрежа за дъждовни води се прави от каменинови (с асфалто гудронно уплътняване на връзките), бетонни (с азбесто циментово уплътняване на връзките). азбесто циментни тръби (с азбесто циментово уплътняване на връзките) или с пластмасови (ПВЦ) тръби на които има гумено уплътнение на връзките или специално лепило. Тръбите се полагат на дълбочина, както при битовата канална мрежа. В промишлени сгради близо до машини, източник на динамични удари, тръбите се полагат на по-голяма дълбочина или се предпазват чрез бетонни или други покривки. Ревизионни шахти на мрежата за дъждовна вода обикновено се поставят само в производствените сгради (при промяна на посоката, диаметъра, наклона, при разклонения, по прави тръбни участъци през около 25 и повече метри в зависимост от наклона, диаметъра и др.).
Вместо ревизионни шахти (за отпушване на канали) може да се предвидят отвори за ревизия и почистване.
Поради недостатъчна височина на уличната или дворната канализационна мрежа може хоризонталните участъци да се прокарат на пода, както при битовата канализационна мрежа.

Правилно проектирана канализационна мрежа с необходимите съоръжения за инспектиране и отпушване на канали е предпоставка за добра експлоатация на мрежата. Извършваме поддръжка и ремонт на канализация, като можете да се свържете с нас.
Редът, който трябва да се спазва при проектирането на канализацията на едно населено място или площадка, е следният:

1. Избор на канализационната система и на приемателя. Канализационната система се ; определя от местните условия, конфигурацията на терена, климата, количеството и интензивността на дъждовете, както и от някои градоустройствени изисквания.
2. Разбиване на канализационния обект на отделни отводнителни райони и избор ма мястото за заустването на главния събирател в приемателя.
3. Определяне начина и степента на пречистването на отточните води и избор на мястото за пречиствателна станция.
4. Определяне на важни точки от канализационния обект, които имат значение и трасето и нивелетата, трасировка на канализационната мрежа.
5. Необходимостта от понижение на подпочвените води и определяне на начините за отвеждането им. Канализацията понижава нивото на подпочвените води в населеното място, пресушава блата и мочурливи места. За целта под канализационните тръби се поставя дренаж. Количеството на дренажните води и диаметърът на дренажните тръби се определят чрез съответно проучване, в това число и специални отдушници за отпушване на канали на дренажните тръби.
6. Изчисляване на отводнителните площи за всеки участък, както и съответните йодни количества /битови и дъждовни/ и концентрирани отточни води от предприятия и заведения.
7. Надлъжно профилиране на каналната мрежа. Приема се, че средната дълбочина на дъното на канала по улиците в населените места трябва да бъде около 3 м от уличната нивелета, като земното покритие върху него е около 2 м. При скалист терен дълбочината, на която се залагат каналните тръби, може да бъде по-малка, но горната част на канала трябва да бъде най-малко 0,20 м под водопровода, около 20—30 см под границата на замръзването на почвата и 40—60 см под дъното на нормалните избени помещения.

Натоварването от постоянен и подвижен товар върху тръбите е също важен фактор, който трябва да се вземе под внимание при определяне на минималната дълбочина. При опасност от счупване или повреждане се преминава на стоманени, стомано-бетонни тръби с изводи за отпушване на канали, или тръбата се полага по-дълбоко след съответна техническа и стопанска обосновка. Максималната дълбочина, на която се залагат тръбите от канализационната мрежа, се определя след технико-икономическо изследване и обосновка. Сравняват се гравитационни и помпени варианти, като се вземат под внимание видът на почвата, подпочвената вода и т. н. Възприето е максималната дълбочина, на която се полагат канализационните тръби, да бъде до 7—8 м. Изкопи с по-големи дълбочини от 10 м се копаят като тунел.
Наклоните на каналите е желателно така да бъдат избрани, че в сухо време напълването на канала да дава очистителната скорост, а при пълен профил да не се получи по-голяма скорост от допустимата. Там, където се сменят профилите /минаване от по-малък в по-голям профил/, се образуват скокове.

Едно от средствата за промиване на каналите е това със струи вода под високо налягане. Германия е първата страна в Европа, която започва да прилага този метод за отпушване на канали с много голям успех още през 50-те години на миналия век, а сега той е масово разпространен. Ето и принципът на действие:

С бутална помпа, монтирана на автомобилна кола, се помпва вода при 50-60 атмосфери и повече налягане в един маркуч, дълъг 50-70 метра, с малък диаметър, издържащ високо налягане. На края на маркуча е поставена дюза с отвори откъм задната й страна. При помпенето излизащите назад водни струи от отворите на тази дюза създават реактивна сила и маркучът се вмъква бързо в канала, където е пуснат през някоя шахта или ревизионен отвор. Той навлиза навътре в канала до 50 и повече метра за около една минута даже при най тежки условия /задръствания/, и така преминавайки през запушения участък отпушва канала. Чрез косите струи на излизащата през дюзата вода същевременно се размиват утаечните нечистотии по дъното и стените на канала и така го промиват. След това маркучът се издърпва бавно обратно назад. При много голямо запушване на известен участък операцията може да се повтори, като се ползва и удърната сила предизвикана от дюзата.
С автомобилите за отпушване на канали, не се изисква кой знае какви усилия от работния състав. За да могат да се издърпат и някои по-тежки, увлечени в канала твърди предмети, на дюзата може да се прикрепи един чадърообразен стъргач, който се вкарва с маркуча в задръстени канализационен щранг и при изтеглнето му обратно довлича до шахтата тези предмети.

Насъбралите се откъртени и размити утайки от един или повече канални щрангове се измукват чрез специална вакуумпомпа, монтирана на колата с цистерна. Така не става нужда да се влиза в канализационните шахти и персоналът по поддържането работи при хигиенични условия. Буталната помпа заедно с маркуча намотан на барабан е монтиран на автомобила, на която има резервоар за чиста вода и резервоар за фекална вода изпомпвана от вакуумпомпата. Тази техника за отпушване на канали е бърза и удобна но е по-скъпа в сравнение с другите средства използвани при тази дейност.