Правилно проектирана канализационна мрежа с необходимите съоръжения за инспектиране и отпушване на канали е предпоставка за добра експлоатация на мрежата. Извършваме поддръжка и ремонт на канализация, като можете да се свържете с нас.
Редът, който трябва да се спазва при проектирането на канализацията на едно населено място или площадка, е следният:
1. Избор на канализационната система и на приемателя. Канализационната система се ; определя от местните условия, конфигурацията на терена, климата, количеството и интензивността на дъждовете, както и от някои градоустройствени изисквания.
2. Разбиване на канализационния обект на отделни отводнителни райони и избор ма мястото за заустването на главния събирател в приемателя.
3. Определяне начина и степента на пречистването на отточните води и избор на мястото за пречиствателна станция.
4. Определяне на важни точки от канализационния обект, които имат значение и трасето и нивелетата, трасировка на канализационната мрежа.
5. Необходимостта от понижение на подпочвените води и определяне на начините за отвеждането им. Канализацията понижава нивото на подпочвените води в населеното място, пресушава блата и мочурливи места. За целта под канализационните тръби се поставя дренаж. Количеството на дренажните води и диаметърът на дренажните тръби се определят чрез съответно проучване, в това число и специални отдушници за отпушване на канали на дренажните тръби.
6. Изчисляване на отводнителните площи за всеки участък, както и съответните йодни количества /битови и дъждовни/ и концентрирани отточни води от предприятия и заведения.
7. Надлъжно профилиране на каналната мрежа. Приема се, че средната дълбочина на дъното на канала по улиците в населените места трябва да бъде около 3 м от уличната нивелета, като земното покритие върху него е около 2 м. При скалист терен дълбочината, на която се залагат каналните тръби, може да бъде по-малка, но горната част на канала трябва да бъде най-малко 0,20 м под водопровода, около 20—30 см под границата на замръзването на почвата и 40—60 см под дъното на нормалните избени помещения.
Натоварването от постоянен и подвижен товар върху тръбите е също важен фактор, който трябва да се вземе под внимание при определяне на минималната дълбочина. При опасност от счупване или повреждане се преминава на стоманени, стомано-бетонни тръби с изводи за отпушване на канали, или тръбата се полага по-дълбоко след съответна техническа и стопанска обосновка. Максималната дълбочина, на която се залагат тръбите от канализационната мрежа, се определя след технико-икономическо изследване и обосновка. Сравняват се гравитационни и помпени варианти, като се вземат под внимание видът на почвата, подпочвената вода и т. н. Възприето е максималната дълбочина, на която се полагат канализационните тръби, да бъде до 7—8 м. Изкопи с по-големи дълбочини от 10 м се копаят като тунел.
Наклоните на каналите е желателно така да бъдат избрани, че в сухо време напълването на канала да дава очистителната скорост, а при пълен профил да не се получи по-голяма скорост от допустимата. Там, където се сменят профилите /минаване от по-малък в по-голям профил/, се образуват скокове.