Xоризонталната мрежа в сутерена приема водите от вертикалните клонове и чрез общ събирател — сградно канализационно отклонение, отвежда каналните води в уличната или дворната канализация. Вертикалните клонове, след като стигнат около 40 см под пода на избата, се насочват хоризонтално към главния или друг някой хоризонтален клон, които са предмет на отпушване на канали. Хоризонталните канални участъци в сградата, положени в земята, се правят от каменинови тръби с минимален диаметър 150 мм за клозети и 100 мм за умивалници, бани и мивки. При голям брой санитарни прибори диаметрите се определят съгласно нормите. Наклоните на тръбите са от 0,02 до 0,06. При нужда се допускат и по-малки наклони, когато се докаже или е очевидно, че при избрания диаметър няма опасност от задръстване (например оттичащите се води в по-голямата си част не са особено замърсени) или се вземат специални мерки против задръстване (по-обилно промиване). (Имахме проблеми с наклоните и хората от този сайт ни помогнаха.)
Диаметърът и наклонът на хоризонталните канални участъци към уличната канализация зависят от наклона на парцела към уличната канализация, дълбочината й, и разстоянието до нея. От наклоните зависи дали каналите ще са обект на отпушване на канали. Минимално покритие на положени под пода тръби се приема 10 см.
При големите наклони, за които са нужни големи изкопи, опасни за основите на сградите, се предвиждат шахти за убиване на скоростта или вертикални чупки. Когато дълбочината на уличната канализация е недостатъчна, за да се запази минималният наклон на хоризонталните клонове в избата, налага се те да се полагат над пода. При големи обществени сгради хоризонталните клонове се монтират обикновено в монтажни коридори, оставени в избите. Поради по-голямата дълбочина на тези коридори по същите cъображения често се налага каналните клонове да бъдат монтирани над пода или даже към тавана на монтажния коридор, но там отворите за отпушване на канали са много неудобни за работа.
В подобни случаи тръбите се закрепват към стените или тавана със стоманени скоби или се поставят върху тухлена зидария, бетонна конзолка и др. В последните два случая се употребяват каменинови тръби, а в първия случай — чугунени. Възприемането на един или друг начин зависи от конкретните условия и икономически съображения. Например при необходимост от монтиране на каменинови тръби на по-голяма височина от пода е по-добре да се приеме вариантът с бетонова козирка, отколкото с тухлена зидария, защото ще бъде по-икономична.