Отпушване на канали, дренажи, водно налягане, тръби

Както за бетонните, така и за тухлените канали при наличие на подпочвена вода, преди полагане на основата им се поставя дренаж, който поема и отвежда подпочвената вода и позволява удобното изграждане на канала на сухо. На е посочено устройството (напречният разрез) на този дренаж.
При терен, състоящ се от влачещи пясъци и силно водоносен, какъвто обикновено се среща край големи реки със слаби наклони (като в гр. Пловдив, гр. Пазарджик), дренажът не може да бъде изпълнен, както са дадени примери в канализационната практиката . Тук изкопът на дъното на канала се прави по цялата му широчина и с 30—40 см по-дълбок, като предварително се забиват и шпунтови огради. Тази удълбочена част се изпълва цялата с дренажен чакъл, в който се поставят дренажните тръби (в един или два реда според количеството на подпочвените води). Над най-горния пласт от дребен чакъл се излива постен бетон (с цимент 80—100 кг/м3), дебел 8—10 см. Върху този пласт бетон се нареждат каналните тръби или се изграждат каналите на място в това число и изходите за отпушване на канали.
Шпунтовите огради не се изваждат от изкопа.
За правилно функциониране на дренажа се препоръчва дренажната вода да се влива колкото е възможно по-често в канализационната мрежа чрез заустване във всяка подходяща за това шахта. Най-удобни за тази цел са шахтите със спад. При смесената канализация това става още по-удобно и в преливниците.
Паралелно с построяването на канала трябва да се изграждат и ревизионните шахти, които позволяват удобното му изпитване на водно налягане.
Изпитване на положените канали на водно налягане за правилното им функциониране и действие /отпушване на канали, почистване на канали/.
След полагането им тръбите се засипват по средата с мека пръст на височина 20—30 см, като връзките се оставят свободни, за да могат да бъдат проверени.
Каналите се изпитват обикновено на водно налягане 3—4 м, т. е. толкова, колкото би се получило при запушване на канала до уличното платно. На е дадена схема за начина на изпитване на положен канализационен клон между две ревизионни шахти за отпушване на канали. Тръбите се напълват с вода чрез фунията в горната шахта. Тогава се минава по канала и се проверява дали някъде не пропуска. Местата с дефекти се отбелязват, след което каналът се изпразва и дефектите се поправят (обикновено чрез допълнително измазване с циментов разтвор). След това тръбите отново се напълват с вода и каналът се проверява наново. Това изпитване се повтаря, докато се получи напълно плътен канал.